10 причини никога да не започваш работа

Стив Павлина, 21. 07. 2006г.

 

Наскоро на шега попитах Ерин: „Сега, когато децата ни са на лятно училище, не мислиш ли, че е редно да си намериш работа? Тежко ми е да те гледам как се мъчиш толкова време безработна.”

Тя се усмихна и каза: „Прав си, отдавна съм без работа. Странното е, че ми харесва!”

Никой от двама ни не е ходил на работа от 90-те години насам (единствената служба, която съм имал някога, беше през 1992г.), така че от доста време работим за себе си. Вкъщи най-редовно се шегуваме с изказвания от сорта на: „Може би е време да си намериш работа, лентяй с лентяй!”

Забавно е, че когато хората достигнат определена възраст, например когато се дипломират от университета, решават, че е време да идат да си намерят работа. Но както много други неща, присъщи на масите, това, че всички други го правят, не означава, че е особено умно. Всъщност ако си поне средно интелигентен, ходенето на работа е един от най-лошите начини да се издържаш. Има много по-добри варианти да изкарваш прехраната си от това да се продадеш в нечия служба.

Ето няколко причини да направиш всичко по силите си, за да избегнеш момента с намирането на работа:

1. Ходенето на работа е доход за глупаци.

Да си намериш работа и да продаваш времето си за пари може да ти се струва добра идея. В нея има само един проблем. Тъпа е! Това е най-тъпият възможен начин да изкарваш пари! Наистина си е доход за глупаци.

Защо е толкова тъпо да ходиш на работа? Защото ти плащат само когато работиш. Не виждаш ли къде е проблемът или до такава степен са ти промили мозъка, че наистина си мислиш, че е разумно и интелигентно да си докарваш доходи само когато работиш? Не ти ли е хрумвало, че може би е по-добре да ти плащат дори когато не работиш? Кой те е научил, че можеш да печелиш пари само докато работиш? Някой друг служител с промит мозък?

Не мислиш ли, че животът ти щеше да е много по-лесен, ако ти плащаха, докато се храниш, спиш и си играеш с децата си? Защо да не ти плащат денонощно и целогодишно? Да ти плащат независимо дали работиш или не? Цветята ти не растат ли дори докато не се грижиш за тях? Защо да не го прави и банковата ти сметка?

На кого му пука по колко часа на ден работиш? От цялата ни планета, само една шепа хора ги интересува колко време прекарваш в офиса. Повечето от нас дори няма да обърнат внимание дали работиш по 60 часа седмично или само по 6. Но ако можеш да ни дадеш нещо ценно, много от нас с радост ще извадят портфейлите си и ще ти платят за него. Не ни пука за времето ти – интересува ни само доколкото плащаме за това, което получаваме. Наистина ли те е грижа колко време ми е отнело да напиша тази статия? Би ли ми платил два пъти повече, ако ми беше отнело 6 часа вместо само 3?

Умните хора често започват с традиционния доход за глупаци. Така че недей да страдаш, ако едва сега разбираш, че си прецакан. Умните хора рано или късно осъзнават, че да разменят времето си за пари наистина е крайно глупаво и че трябва да има и по-добър начин. А такъв, разбира се, има. Тайната е да престанеш да обвързваш стойността с времето си.

Умните хора изграждат системи, които генерират доходи денонощно, особено пасивни такива. Това може да означава да основеш собствен бизнес, да създадеш уебсайт, да станеш инвеститор или да печелиш от авторско право за творческата си работа. Системата постоянно доставя продукта ти на хората и ти генерира доходи от него, и веднъж задвижена, работи непрекъснато без значение дали се грижиш за нея. От този момент насетне можеш да инвестираш по-голямата част от времето си в увеличаване на приходите (като усъвършенстваш системата си или създаваш нови такива) вместо в простото им поддържане.

Този уебсайт е пример за такава система. В момента, в който пиша тази статия, той ми носи около 9000 долара месечно (бележка, добавена по-късно: 40 000 долара месечно към 31. 10. 2006г.) и не е единственият ми източник на доходи. Пиша статиите само по веднъж (фиксирана инвестиция на време), а хората могат да извличат полза от тях година след година. Уебсайтът им предоставя продукта, а други системи (повечето от които не съм изградил сам и дори не разбирам как работят) събират пари и ги доставят право в банковата ми сметка. Не е напълно пасивно, но обичам да пиша и бих го правил безплатно така или иначе. Но, естествено, ми е струвало много пари да започна този бизнес, нали така? Наистина, в днешно време 9 долара са си сериозна сума (толкова ми струваше регистрирането на домейна). Оттам насетне всичко е чиста печалба.

Да, проектирането и създаването на собствени системи за генериране на доход наистина иска предварително вложение на време и усилие. Но не е нужно да преоткриваш топлата вода – спокойно можеш да използваш вече съществуващи системи като мрежи за реклама и афилиейт програми. Веднъж като се отлепиш от земята, вече няма да се налага да работиш толкова много, за да се издържаш. Не би ли било хубаво да вечеряш със съпруга/съпругата си в ресторант и да знаеш, че печелиш пари докато се храниш? Ако искаш да продължаваш да работиш денонощно, защото така ти харесва, прави го. Ако искаш да седиш и да не вършиш нищо, чувствай се поканен. Докато системата ти продължава да обогатява живота на хората, ще продължаваш да получаваш пари независимо дали работиш.

Кварталната ти книжарница е пълна с книги за работещи системи, които други вече са създали, тествали и усъвършенствали. Никой не се ражда научен как да започне бизнес или да генерира инвестиционен доход, но лесно можеш да усвоиш тези знания. Колко време ще ти отнеме да му хванеш цаката е без значение, защото това време така или иначе ще си изтече. Така поне може в някакъв бъдещ момент да се окажеш собственик на системи, генериращи приходи, вместо да си доживотен роб на заплата. Не е въпрос на всичко или нищо. Ако системата ти генерира само по няколкостотин долара на месец, това пак си е сериозна крачка във вярната посока.

2. Ограничен опит.

Може би си мислиш, че е важно да започнеш работа, за да натрупаш опит. Но това е като да кажеш, че трябва да играеш голф, за да натрупаш опит в играта на голф. Самият живот ти носи опит, независимо дали имаш работа или не. Работата ти носи опит единствено в сферата, в която работиш, но „опит” се трупа независимо какво правиш, така че пак не си на печалба. Ако няколко години само седиш и не правиш нищо, спокойно ще можеш да се наречеш опитен медитатор, философ или политик.

Проблемът с трупането на опит от работа е, че обикновено чисто и просто повтаряш едно и също преживяване отново и отново. В началото научаваш много и след това изпадаш в застой. Това те принуждава да пропускаш други изживявания, които биха ти били от много по-голяма полза. И ако ограниченият ти набор от умения в един момент се окаже ненужен, тогава опитът ти няма да струва и пукната пара. Всъщност, запитай се колко ще струва след 20-30 години опитът, който трупаш сега. Ще съществува ли изобщо професията ти?

Замисли се върху следното. Какъв опит предпочиташ да натрупаш? Умението да вършиш една определена работа много добре – работа, която можеш да осребриш само като продаваш времето си за пари – или знанието как да се радваш на финансово изобилие до края на живота си без никога повече да ти се налага да работиш за други хора? Не знам за теб, но аз бих избрал второто. Сякаш е много по-полезно в реалния свят, а?

3. Опитомяване за цял живот.

Да започнеш работа е като да се запишеш в програма за опитомяване на хора. Учиш се как да бъдеш добър домашен любимец.

Огледай се. Наистина се вгледай в нещата, които те заобиклаят. Какво виждаш? Това среда на живот на свободно човешко същество ли е? Или живееш в клетка за безсъзнателни животни? Влюбен ли си в бежовия цвят?

Как върви обучението ти в послушание? Господарят награждава ли те за добро поведение? Наказван ли си, ако не се подчиниш на заповедите му?

Останала ли е в теб дори искрица свободна воля? Или дресировката те е превърнала в домашен любимец за цял живот?

Хората не са създадени да живеят в клетка. Горкичкото…

4. Твърде много гърла за хранене.

Доходът на служителя е този, който се облага с най-тежки данъци. В САЩ можеш спокойно да очакваш, че около половината ти заплата ще отиде за данъци. Системата на облагане с данъци е направена така, че да скрива точно колко пари даваш, защото част от тези данъци се плащат от работодателя ти, а друга част ти се удържа от заплатата. Но можеш да си сигурен, че от гледна точка на работодателя ти всички тези данъци са част от твоето заплащане, както и от всички други облаги, които получаваш, като например надбавки. Взема се предвид дори наемът на пространството, което заемаш в офиса, така че трябва да генерираш още повече продукти или услуги, за да го покриеш. Може да се чувстваш подкрепен от корпоративната си среда, но не забравяй, че ти си този, който плаща за нея.

Друг дял от доходите ти отива при собственици и инвеститори. Това са много гърла за хранене.

Не е трудно да разберем защо служителите плащат най-много данъци в съотношение с доходите си. В края на краищата, кой може да упражни по-голям контрол върху данъчната система? Собствениците на бизнеси и инвеститорите, или служителите?

Твоето заплащане е едва незначителен дял от стойността, която генерираш. Истинската ти заплата може да е над три пъти по-голяма от това, което получаваш, но никога няма да видиш повечето от тези пари. Те отиват право в джобовете на други хора.

Колко си щедър!

5. Твърде рисковано е.

Много служители вярват, че да започнеш работа е най-безопасният и най-сигурен начин да се издържат.

Тъпаци.

Социалната дресировка е голямо нещо. Толкова е ефективна, че може дори да накара хората да вярват в нещо, което е диаметрално противоположно на истината.

Безопасно и сигурно ли ти звучи да се поставиш в положение, в което някой друг може да спре целия ти доход само с две думи („Уволнен си.”)? Наистина ли това да имаш един източник на доходи ти звучи по-сигурно от това да имаш десет?

Мисълта, че работата е най-сигурният начин да генерираш приходи, е наивна. Не можеш да имаш сигурност, ако нямаш контрол, а служителите имат най-малко контрол от всички. Ако си служител, истинската ти длъжностна характеристика трябва да гласи „професионален комарджия”.

6. Имаш зъл кравешки господар.

Когато се натъкнеш на идиот в света на независимия бизнес, можеш да се обърнеш и да се отдалечиш. Когато се натъкнеш на идиот в корпоративния свят, трябва да се обърнеш и да кажеш: „Извинявай, шефе.”

Знаеш ли, че думата „boss” идва от холандското „baas”, което в миналото е означавало „господар”? Друго значение на „boss” е „крава”. А в много видео игри босът е лошият батко, когото трябва да убиеш в края на нивото.

Така че ако твоят шеф наистина е злият ти кравешки господар, то какъв излиза, че си ти? Поредният глупак от стадото.

Кой те притежава?

7. Налага се да просиш за пари.

Когато искаш да увеличиш приходите си, налага ли се да заставаш на задни лапи и да просиш пари от господаря си? Хубаво ли ти е от време на време да ти подхвърлят по някоя и друга кучешка бисквитка?

Или си свободен да решаваш каква да ти е заплатата, без да ти е нужно ничие позволение, освен твоето собствено?

Ако имаш бизнес и някой клиент ти каже „не”, отговаряш просто „следващият”.

8. Ограничен социален живот.

Много хора третират работата си като основен източник на социални контакти. Общуват с едни и същи хора, които работят в същата сфера като тях. Такива кръвосмесителни връзки са социално гробище. Един особено вълнуващ ден включва задълбочени разговори за преминаването на компанията от Sparkletts към Arrowhead, забавянето на последната операционна система на Microsoft и неочакваната доставка на химикалки Bic. Замисли се какво би било да излезеш навън и да общуваш с непознати. Страшничко е, а? По-добре да си стоиш вътре на сигурно.

Ако някой от другарите ти по робство бъде продаден на нов господар, губиш ли приятел? Ако работиш в сфера, доминирана от мъже, това означава ли, че никога не ти се удава случай да разговаряш с жени с ранг, по-висок от рецепционистка? Защо да не решиш сам с кого да общуваш, вместо да оставяш господаря си да реши вместо теб? Ако щеш вярвай, на тази планета има и места, където се събират свободни хора. Само се пази от тези безработни люде – много са шантави!

9. Губиш свободата си.

Нужни са много усилия за дресирането на човешко същество и превръщането му в служител. Първата ти задача е да прекършиш свободната му воля. Добър начин да го направиш е като му дадеш дебел наръчник за фирмената политика, пълен догоре с безумни правила и стандарти. Така новият служител става по-послушен от страх, че във всеки момент може да бъде наказан за нещо, което дори не може да проумее. Така служителят в повечето случаи ще реши, че е най-безопасно просто да се подчинява безпрекословно на заповедите на господаря. За по-сигурно добави в сместа и малко фирмени интриги и вече имаш нов-новеничък роб.

Като част от дресировката, служителите трябва да бъдат научени как да се обличат, как да говорят, как да се движат и т.н. Все пак нали не искаме да мислят самостоятелно? Тогава всичко би отишло по дяволите.

Опазил те Бог да сложиш цвете на бюрото си, ако това противоречи на фирмената политика. Олеле, какво ще правим? Синди има цвете на бюрото си! Извикай охраната! Изпрати Синди за повторен курс на обучение по стерилност!

Разбира се, свободните човешки същества смятат, че подобни правила са чиста глупост. Единствената политика, която им е нужна на тях, е: „Бъди умен. Бъди добър. Прави това, което обичаш. Забавлявай се.”

10. Превръщаш се в страхливец.

Забелязал ли си, че хората, които ходят на работа, имат почти безграничната способност да мрънкат за проблемите в работата си? Но всъщност те не търсят решения – искат просто да се разтоварят и да си измислят извинения как за всичко е виновен някой друг. Сякаш започването на работа източва цялата свободна воля на хората и ги превръща в безгръбначни страхливци. Ако не можеш от време на време да наричаш шефа си кретен, без да се страхуваш от уволнение, значи не си свободен. Превърнал си се в собственост на господаря си.

Когато по цял ден в работата си заобиколен от страхливци, не се ли притесняваш, че може да станеш като тях? Ще станеш, много ясно. Въпрос на време е да пожертваш най-благородните страни на човешката си природа пред олтара на страха: първо смелостта… след това честността… после достойнството и независимостта… и накрая свободната си воля. Продал си човечността си за не повече от илюзия. И сега най-големият ти страх е да не откриеш истината за това, в което си се превърнал.

Не ме интересува колко си мачкан. Никога не е твърде късно да си възвърнеш куража. Никога!

Още ли искаш да ходиш на работа?

Ако в момента си добре обучен и послушен служител, горният текст най-вероятно ще предизвика защитна реакция у теб. Всичко това е част от дресировката ти. Но се замисли, че ако в горното нямаше и зрънце истина, то нямаше да предизвика никаква емоционална реакция. Само ти напомням неща, които вече знаеш. Можеш да отричаш колкото си искаш, че си в клетка, но тя пак си е там. Може би всичко се е случило така постепенно, че досега дори не си го забелязал… като омар, който се наслаждава на хубава топла вана.

Ако нещо от написаното тук те вбесява, това е стъпква във вярната посока. Гневът е по-висше състояние на съзнанието от апатията, така че е много по-добре, отколкото през цялото време да си като в транс. Всяка емоция – дори объркването – е по-добра от апатията. Ако обърнеш внимание на чувствата си, вместо да ги постискаш, скоро ще се озовеш на прага на куража. И когато това се случи, ще имаш волята да направиш нещо по въпроса и да заживееш като силното човешко същество, което си роден да бъдеш, вместо като домашното животно, като което си дресиран.

Щастлив безработен

Каква е алтернативата на това да си намериш работа? Алтернативата е да си останеш щастливо безработен цял живот и да си докарваш доходи по друг начин. Осъзнай, че печелиш пари, като даваш нещо ценно – а не време – така че намери начин да дадеш най-ценното от себе си на другите и искай справедлива цена за него. Един от най-простите и най-достъпни начини да го направиш е да започнеш свой бизнес. Каквато и работа да би вършил за някой друг, намери начин да даваш нещо също толкова ценно директно на хората, които биха спечелили най-много от него. Иска се малко повече време да започнеш, но свободата ти определено си заслужава първоначалната инвестиция на време и енергия. Тогава ще можеш сам да си купуваш кучешките бисквитки.

И, разбира се, можеш да споделяш с други хора всичко, научено по пътя, за да бъдеш още по-полезен. Така дори грешките ти ще могат да бъдат осребрени.

Ето няколко безплатни статии, които ще ти помогнат да започнеш:

Смелостта да живееш осъзнато (статия за това как да преминеш към по-смислена работа)

10 глупави грешки, допускани от хората, които отскоро работят за себе си

Как да изградиш уебсайт (или блог) със сериозен трафик

Как да изкарваш пари от блога си

Един от най-големите страхове, срещу които ще се изправиш, е че може да нямаш нищо истински ценно, което да предложиш на другите. Може би да бъдеш служител и да ти се плаща на час е най-доброто, на което можеш да се надяваш. Може би просто не струваш толкова много. Този тип мисли са просто част от дресировката ти. Те са пълни глупости. Като започнеш да се освобождаваш от промиването на мозъка, бързо ще осъзнаеш, че си способен да дадеш наистина много на другите и че хората с радост ще ти плащат за него. Само едно нещо ти пречи да видиш тази истина – страхът.

Всичко, което ти е нужно, е смелостта да бъдеш себе си. Истинската ти стойност се корени в това кой си, а не в това какво правиш. Единственото, което трябва да направиш, е да изразиш истинската си същност пред света. Наслушал ли се на всякакви лъжи за това как не можеш да го направиш. Но никога няма да познаеш истинското щастие и удовлетвореност, докато не намериш в себе си куража да го направиш въпреки всичко.

Дълбоко в себе си вече знаеш, че това, което искаш, не е да работиш за някой друг. Така че не позволявай на никого да те увещава в противното. Научи се да се доверяваш на вътрешната си мъдрост, дори ако целият свят твърди, че да го правиш е грешно и глупаво. След години ще погледнеш назад и ще осъзнаеш, че е било едно от най-добрите решения в живота ти.

За финал

Макар че не бих препоръчал на всеки да започне онлайн бизнес, за много хора това е един от най-добрите начини да си докарват доходи без да ходят на работа. За мен определено проработи отвратително добре. Ако искаш да научиш повече за тази опция, виж статията Създай свой собствен успешен онлайн бизнес.

Космическата енергия Врил

– И нека силата да бъде с теб!”Оби-уан Кеноби, рицар-джедай

Към края на Втората световна война, при денонощните бомбардировки съюзническите пилоти се натъкват на странни пламтящи дискове. Освен силна светлина, те излъчват и мощно електростатично поле, което блокира електроинсталациите на двигателите и навигационните системи на самолетите. Американските пилоти докладват, че огнените дискове се “лепват” към бомбардировачите им и въпреки отчаяните им маневри, те неизменно ги следват на около 10м разстояние. Това е едно от тайните оръжия на Хитлер, за което говори и Ню Йорк Таймс. В броя си от 14 декември 1944 г. вестникът описва свидетелствата на очевидци, наблюдавали огнените дискове в небесата над Германия, Норвегия и Холандия. Заради пламтящия им ореол, пилотите ги наричат “foo fighters” (от френски – feu = огън).

Началото на екзотичните технологични разработки на германците се поставя още през 1919 година в Берлин, с основаването на езотеричното общество Врил (Vril Gesellschaft), известно също като Ложата на просветените. Основател е професор Карл Хаусхофер, директор на Института по геополитика към Мюнхенския университет. Негов ученик е Рудолф Хес – съмишленикът на Хитлер от зората на национал-социалистическото движение. Хаусхофер е чест посетител на Хитлер и Хес в затвора Ландсберг след неуспешния мюнхенски преврат от 1923 г. Там те провеждат дълги дискусии, повлияли за окончателното формиране на идеологията на Хитлер. От геополитическите теории на Хаусхофер той заимства идеята за завземане на жизнено пространство (Lebensraum), необходимо за развитието на “германската господстваща раса” (Deutsche Herrenvolk). Хаусхофер е въведен в окултизма от руския метафизик Грегор Иванович Гюрджиев. Като бивш военен аташе в Токио, Хаусхофер е изучавал Дзен-будизъм в японското тайно “Общество на Зеления дракон”, посветен е в тайните учения на тибетските лами и заема местото на починалия Дитрих Екарт като окултен наставник на Хитлер. Всред членовете на “Врил” са също Алфред Розенберг, Химлер, Гьоринг и д-р Морел (Morell), който впоследствие става личен лекар на Хитлер.

Обществото Врил съчетава политическите възгледи на Ордена на Илюминатите с индийския мистицизъм, теософията и Кабала. Името си получава от утопичния роман на англичанина сър Едуард Булър Литън (Edward Bulwer Lytton) “Врил – силата на идващата раса” (Vril – The Power of The Coming Race), публикуван за първи път през 1871 г. В него Литън описва подземна човешка цивилизация, технологично напреднала много повече от нас. Подземните свръхчовеци са овладели мощната енергия врил, която ги е направила богоподобни. Литън описва двойнствената физично-духовна същност на енергията врил, която освен чудовищна унищожителна мощ, придава телепатични, левитационни и лечителски способности на тези, които я владеят. Всички живи същества са проникнати от енергията врил, но използват само нищожна част от нея. Тайното общество вярвало, че който успее да овладее силата врил, ще бъде господар на себе си, на хората около него и на целия свят. Тази енергия се излъчва от Черното слънце – голямо кълбо от “първична материя”, което се намира в центъра на нашата планета и дава светлина на подземните хора. То става емблема на новото общество и може да бъде видяно на много асирийски и вавилонски свещени места. В продължение на векове Черното слънце е било почитано като източник на неизчерпаема и невидима за човешкото око, божествена вътрешна светлина. Членовете на обществото вярвали, че преди много хилядолетия цивилизацията, която сега обитава вътрешността на Земята, първоначално е живяла на повърхността, където сме ние сега. Водила е велика война с друга, извънземна цивилизация и вследствие на тази война се е пренесла във вътрешността на Земята. Според посветените от Врил, светът – такъв, какъвто го познаваме – скоро ще се промени и “господарите” ще излязат на повърхността. Ако хората не успеят да овладеят силата врил, да станат също “господари” и да се съюзят с подземните свръхчовеци, ще станат “робите” на торището, от което ще израснат новите градове. Това овладяване трябва да стане посредством метода на вътрешната концентрация, аналогичен на методите от окултните учения на йезуитите и тибетския будизъм. Считало се, че този метод е наследен от древните атланти и правилното му приложение би трябвало да реактивира силата врил, която дреме във всеки ариец, за да може арийската раса да доминира над останалите. Според Литън подземната цивилизация и арийската раса са преки роднини, тъй като произлизат от едни и същи прародители. Сър Литън е бил посветен розенкройцер и поради това членовете на обществото Врил считали, че романът е всъщност езотерично откровение относно реални факти, изложено под формата на социално-утопична фантастика и насочено към тези, които имат способността да го проумеят. Голяма почитателка на идеите на Литън е била и Елена Блаватска, която била повлияна от окултното съдържание на романите му, особено “Занони” и “Последните дни на Помпей”.

Врил-енергията е била известна на адептите от тайните общества през вековете под много имена – освен врил е наричана още чи (или ци) от китайците, астрална светлина, оргон (оrgone), одическа сила, охас (оjas), прана от хиндуистите, йешод (yesod) в Кабала, негативна ентропия, квинтесенция и др. Тя наподобява енергията на нулевия вакуум в квантовата физика. Занимавала е умовете на магьосниците и алхимиците през вековете, като бива интерпретирана от Литън в светлината на окултното възраждане и научния прогрес от края на ХІХ век. За първи път терминът “врил” се среща в трудовете на френския писател Луи Жаколио (Louis Jacolliot) (1837-1890 г.), френски консул в Калкута по времето на Втората империя. В тях той описва как е открил използването на врил-енергия от сектата джайни, която има милиони последователи в районите Мисор (Mysore) и Гюджерат (Gujerat) в Индия.

Един от най-големите за времето си ракетни експерти – д-р Вили Лей (Willy Ley), сътрудникът на Вернер фон Браун (Werner von Braun), който бяга от Германия през 1933 г., разкрива пред света съществуването на обществото Врил през 1947 г. Предполага се, че още през 20-те години обществото Врил е успяло да установи контакт с подземната човешка цивилизация, както и телепатична връзка с представители на извънземен разум, които посветили членовете на тайното общество в достиженията на техния философски, културен и технологичен прогрес. Изглежда, че с тяхна помощ и в сътрудничество с някои от водещите германски учени {Рудолф Шрайвер (Rudolf Schriever), д-р Рихард Мите (Richard Miethe), Клаус Хабермол (Klaus Habermohl)}, както и италианеца д-р Джузепе Белуцо (Giuseppe Belluzzo), членовете на Врил са първата група, направила опити за построяване на летящи чинии. Германският писател Йохан фон Хелзинг описва намирането на катасрофирала извънземна летяща чиния в Шварцвалд, чиято технология е заимствана от обществото Врил и съчетана с информация, получена чрез телепатична връзка от извънземни същества. Врил започва да работи върху конструирането на земни летящи чинии още през 1922 г. Летателните апарати на Врил са задвижвани от електромагнитния левитатор на инж. Шуман (W.O.Schumann) от Техническия университет в Мюнхен, използващ конвертора на свободна енергия на инж. Ханс Кьолер (Hans Coehler) в съчетание с вълновия генератор на Ван Де Граф (Van De Graaf) и вихровото динамо на Маркони (Marconi) за създаване на мощни въртящи се електромагнитни полета за преодоляване на гравитацията. Изпитанията често завършвали с катастрофи. Машините излизали извън контрол и започвали да се клатушкат и въртят около оста си, след което губели височина и се разбивали на земята. Частно финансираната експериментална дейност от 1933 г. нататък получава официална подкрепа, когато нацистите идват на власт. Фюрерът приветства възможността да разчита на алтернативна енергия за осъществяване на плановете си за световно господство. Зависимостта на германската промишленост от румънския петрол е ахилесовата пета на неговия режим, за което той много добре си дава сметка. За целта през 1935 г. в СС е създаден технически отдел Е-ІV (Entwicklungsstelle 4) за разработване на алтернативни видове енергия, с експериментална база “Хаунебург” в Хаунетал (Haunethal), северозападна Германия. В късната фаза на войната базата се мести в самолетната фабрика Арадо край Бранденбург. Изпитания са осъществявани и край окупираната от немците Прага. Различните разработки получават наименования JFM (JenseitsFlugMaschine), RFZ (RundFlugZeug), Haunebu и Vril. Всеки от тях има по няколко модификации, означени с цифри, прибавени към наименованията. В работата участват конструкторските бюра на Хайнкел (Heinkel) и Дорние (Dornier). Добилите популярност всред съюзническите пилоти “фуу файтърс” всъщност били безпилотните прихващачи WNF Feuerball (огнено кълбо), задвижвани от конвенционални ракетни двигатели, а електростатичното им оръжие под формата на пламтящ ореол било съвсем нова разработка на Месершмит. Пламтящите дискове създавали дискомфорт на янките от ноември 1944 г. до края на войната, като свалили 415 бомбардировача, всеки с по пет до осем души екипаж.

Причините, поради които тези революционни технологии не са приложени в реален въздушен бой са няколко. Независимо от по-напредналата им технология в сравнение с конвенционалните самолети, германците не са успели да намерят полезна за войната функция на летящите чинии, освен евентуално за разузнаване. Авангардните машини са страдали от недостатъците на всяка нова и неутвърдена технология. Мощните електромагнитни левитатори са били трудни за управление и изисквали сложна навигационна система, каквато тогава все още не е била разработена. Летящите дискове значително отстъпвали по маневреност на обикновените самолети, например Месершмит 109 или Фоке-Вулф 190, като можели да завиват само на 22½, 45 и 90 градуса. Монтираните експериментални оръдия опасно дестабилизирали полета на машината и съответно точността на стрелба била незадоволителна. Поради това били премахнати, а на някои модели били заменени с картечници, от които нямало особена полза. Независимо от тези недостатъци, към края на войната СС дали приоритет на Врил-разработките, защото чиниите можели да излитат и кацат без писта. Това обстоятелство било решаващо на фона на денонощните съюзнически бомбардировки, които правели тези маневри най-опасни за немските самолети, понеже летищата били сред най-приоритетните цели. За ускоряване на работата по усъвършенстване на новите машини СС преровили патентните бюра както в Германия, така и в цяла окупирана Европа. Всички инженери, способни да вземат участие в секретната програма, били принудени да го направят или направо арестувани – измежду тях са австриеца Виктор Шаубергер (Viktor Schauberger) и румънеца Хенри Коанда (Henri Coanda). Широко бил използван робски труд за изграждане на подземни хангари и за производство на части за машините. Любопитно е, че дори министъра на въоръжението Алберт Шпеер (Albert Speer) не е бил информиран за какви цели осигурява работна ръка. Само на висши офицери от СС били известни и задграничните складови, производствени и експериментални бази на Райха.

Освен пещерите и мините по цяла Европа, през 1937-38 г. нацистите задълбочено изследват и Антарктика в търсене на мистериозната дупка около Южния полюс, която се счита за вход към подземния свят. Предполага се, че тук нацистите са установили контакт със “свръхчовеците”, населяващи митичния “Град на дъгата”, като основали военна колония в Земята на кралица Мод, на която немците дават името Нова Швабия (Neu Schwabenland). Колонията има за цел укриване от войната на секретните Врил-технологии и последващото тяхно разработване. Там била изградена база за подводници, а през 1942-43 г. концлагеристи изграждат и подземен комплекс в планината Мюлиг-Хофман (Muhlig-Hoffman), наречен База 211. В района били открити горещи минерални извори и залежи от желязна руда, а достъпът до базата се осъществявал посредством подземен канал от базата на подводниците. През войната, особено през втората й половина, германски подводници често пътуват до Южния Атлантик, Южна Америка и Антарктика. За разлика от “вълчите глутници” на адмирал Дьониц, пътуванията на тези подводници нямат агресивен характер и старателно избягвали срещи с други съдове. Изглежда затова не им било обърнато навреме достатъчно внимание от съюзническото командване, доколкото изобщо били забелязани. Германците също така разполагат метеорологични станции по необитаемите острови между края на Южна Америка и полярния континент, както и метеорологични шамандури във водите на Антарктика. През 1942 г. в Украйна Службата на Общото СС (Algemeine SS) за “Раси и преселение” RuSHA (Rasse und Seidlungs Haupt Amt) започва да осигурява жени от арийски произход за нуждите на База 211. Подбрани са около 10 000 руси жени с добро телосложение на възраст между 17 и 24 г., както и 2 500 войници от Вафен СС (Waffen SS) на служба в Русия. Целта на начинанието е постоянно заселване на военната колония. Предполага се, че към края на войната – през март 1945 г. – последните товари с Врил-технологии са евакуирани там под ръководството на генерала от СС Ханс Камлер (Hans Kammler), който ръководи програмите за разработване на тайните оръжия на Райха. Две германски подводници, които края на войната сварва край бреговете на Аржентина, са заподозрени в превозване на товари и командири от СС към База 211. При предаването си на аржентинските власти, подводниците били празни, а екипажите им упорито отказват да разкрият товарите и местоназначенията си.

На 15 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман издава указ за събиране (ограбване) на материали, касаещи германските високи технологии. На една от срещите на щатската Военноморска комисия (US Naval War Comission) през март 1946 г. се обявява създаването на програма с кодовото название “Проект Кламер” (Project Paperclip). Задача на програмата е “доброназорното” депортиране на германски учени в САЩ с цел по-нататъшно развитие на секретните германски проекти за строеж на дисковидни аерокосмически летящи обекти, използващи енергията врил. Въпреки значителния брой депортирани в САЩ учени, още през същата година, при изпълнението на програмата става очевидно, че над 2 000 германски и италиански учени, както и 4 000 техници от техническия отдел на СС просто “липсват”, а 54 германски подводници са в неизвестност. Въпреки че официално ги класира като жертви на войната, Вашингтон знае, че те не могат просто “да изчезнат” безследно и подозира известна част от тези “липси” като бегълци в Южна Америка и База 211. Под прикритието на следвоенната пропаганда за разкриване на военнопрестъпници, САЩ планират южноамериканска версия на Проекта “Кламер”.

Части на военноморските сили, водени от адмирал Ричард Бърд (Richard E. Byrd), провеждат мащабната Операция “Висок скок” (Highjump) по издирването и евентуалното конфискуване на германските високи технологии, евакуирани в Антарктика. Конкретната задача е претърсване на Нова Швабия за наличието на военна база, нейното завладяване или в краен случай унищожаване. В операцията участва един боен кораб и един самолетоносач. Първоначално е проведено въздушно разузнаване с фото- и видеозаснемане, както и замервания с магнитометри за откриване на магнитни аномалии под леда, но така Бърд понася първата загуба на няколко самолета. Те се натъкнали на вражеската отбрана, тъй като Втората световна война не е приключвала за автономната База 211. За период от няколко седмици американците претърпяват разгром, като понасят огромен процент загуби на жива сила и техника. Адмирал Бърд се завръща в Щатите далеч преди планирания осеммесечен срок на операцията. Върху случая е наложено “информационно затъмнение”, тъй като Вашингтон няма намерение да разсекретява операцията, независимо от резултата, а и загубата е неочаквана на фона на съвсем наскоро спечелената победа във войната. Тази загуба е още по-шокираща и поради зародилата се в американския народ илюзия за непобедимост и световно господство, основана на изобретената в САЩ атомна бомба, с помощта на пленен германски уран (превозван за японските съюзници на Германия) и ограбени германски технологични разработки.

Това е предисторията на съвременната уфология, разказана съвсем накратко. Статията няма претенции за всеобхватност и пълна достоверност, тъй като ограбената от съюзниците документация, касаеща германските високи технологии, продължава да бъде крита от световната общественост и едва ли ще я видим някога. Тези документи, заедно с депортираните германски учени, полагат основата на щатската секретна програма в границите на Зона 51 в местността Груум лейк, щата Невада – секретна ВВС база, чието съществуване и дейност правителството на САЩ отрича и до днес. Но каквато и да е обективната истина, предметът на дейност и достиженията на обществото Врил и до днес остават една от най-строго пазените тайни от господарите на Новия Световен Ред.

Автор: Иво Георгиев

Тайното общество Туле

Членовете на “Туле” бяха хората, към

които Хитлер се обърна в началото, и

които първи се съюзиха с него.


барон фон Себотендорф

Берлин, април-май 1945 година. От столицата на Райха вече са останали само димящи развалини. Под неудържимия натиск на съветската армия последните оцелели от Вермахта, СС, Народното опълчение (Volkssturm) и Хитлеровата младеж (Hitlerjugend) се бият храбро за всяка сграда, точно както и противниците им при отбраната на Сталинград 2½ години по-рано. Колко ли са били изумени съветските войници, когато в един храм в източните предградия най-неочаквано намират телата на около хиляда тибетски лами, всеки с кама, забита в корема?! И до днес не става ясно дали това е ритуално самоубийство или екзекуция, още повече, че никога този въпрос не е коментиран официално. Както и да е, въпросът всъщност бил:

Какво са правели те при нацистите?

Най-напред нека да стане ясно едно нещо. Заблуден е всеки, който си мисли, че нацизмът е измислен от Хитлер и основно представлява простаци, пардон, щурмоваци с кафяви ризи, които издигали клади от книги и разритвали с ботушите си разни (добри) демократи и евреи по немските улици. Зад този лумпенизиран образ на “фашагите”, наложен на света от победителите във Втората световна война, всъщност стои много дълга и сложна предистория. А това, че щурмоваците (Sturmabteilungen) са били лумпенпролетариат и дори Хитлер се отървава от тях – то е самата истина, но не е предмет на настоящата статия. Нацизмът не се появява единствено вследствие на недоволството на немския народ от Версайския диктат. Причините и идеологическите му корени са далеч назад както в традиционната, така и в езотеричната история на човечеството. Тази статия има за цел да хвърли светлина само върху един от многото аспекти на нацизма, без излишни емоции и клевети, тъй като е много лесно и непочтено да се оплюват и осмиват победените във всяка война.

В края на ХІХ и началото на ХХ век в Германия и Австрия процъфтявали различни езотерични общества, стремящи се да положат основите на възродената германска идентичност. Мистичното общество, което издига Хитлер, се нарича “Туле” (Thule Gesellschaft). Появява се в Мюнхен през 1918 г. като баварски клон и политическо лице на основания в Берлин 6 години по-рано таен “Орден на германците” (Germanenorden). Както и останалите затворени пангерманистки общества от това време, клубът се стреми към осъществяване на идеала за обединен и силен германски райх и има категорични антиеврейски и расистки възгледи. Освен историческите особености, като основа за тях служи и старото противопоставяне между слънчевите сили на светлината, представени от русите, светлокожи арийци и злите сили на мрака, олицетворени от по-тъмните семитски народи. Подобен дуализъм изповядвали ученията на манихейците в Персия (ІІІ-ІV в.) и катарите в Западна Европа (ХІ-ХІІІ в.). Идеологическата база за пангерманистката кауза в по-ново време се формира още през ХІХ век с публикуваните от френския граф Артур дьо Габон “Изследвания върху неравенството на човешките раси” (1853 г.), “Основите на ХІХ век” от английския философ сър Хюстън Стюарт Чембърлейн (1899 г.), както и с многобройните трудове на немския публицист Теодор Фрич. Всички те изтъквали превъзходството и чистотата на германската раса и заклеймявали евреите и негрите като дегенерати. Нацистката идеология намира подкрепа и в епохалния труд на Чарлз Дарвин, чието пълно заглавие съвсем не е толкова известно: “Произход на видовете посредством естествения отбор, или запазването на привилегированите раси в борбата за живот”. Мотото на клуба е: “Помни, че си германец. Пази кръвта си чиста!”. Основател е Рудолф фон Себотендорф – богат интелектуалец, посветен в тайните на окултни учения като ислямски мистицизъм, алхимия, розенкройцерство, масонство и кабализъм. Същият купува закъсалия мюнхенски вестник “Наблюдател”, който малко по-късно става официален печатен орган на нацистката партия под името “Народен наблюдател”. Допуснати до членство са 250 влиятелни личности от Мюнхен и 1500 от цяла Бавария – журналисти, поети, професори и офицери от армията. Тук срещаме хора като идеолога Алфред Розенберг, Рудолф Хес (впоследствие главен секретар и адютант на Фюрера), юриста Ханс Франк (бъдещият генерал-губернатор на окупираната през ІІ Св. война Полша), политика Рудолф Горслебен – редактор на седмичника “Германска свобода” и Дитрих Екарт – журналист, поет и драматург. Официалната цел на патриотичното общество е изучаването на старата германска литература и популяризирането на нордическата култура. Седалище на “Туле” стават няколко етажа от мюнхенския хотел “Четирите сезона”. Членовете посещават лекциите на писателя и политически теоретик Готфрид Федер, лекциите по старогерманско право на Йохан Херинг, както и организирания от Валтер Нойхаус “Кръжок за възраждане на северогерманската цивилизация”.

Организацията получава името си от легендарния остров Туле, описан от римския историк Полибий (около 150 г. пр. Хр.), “на 6 дена плаване северно от Оркадите” (Оркнейски о-ви, Шотландия), който е наблюдаван при пътешествие на Питей в края на 4 в. пр. Хр. За съществуването му свидетелства и Плиний, който в своята “Естествена история” казва, че “Туле е най-далечната от известните ни земи” и че “там по време на лятното слънцестоене няма нощ, докато през зимното властва мракът”. Според римския историк и писател Тацит “там океанът е скован” и “последните отблясъци на слънчевия залез остават до изгряването на новия ден”, а същото споменава и посветеният в окултизма Плутарх. Подобно на Атлантида, този остров бил център на високоразвита цивилизация. По неизвестни причини тя изчезнала преди около 6100 години, вероятно вследствие на някакъв катаклизъм. Тулистите вярвали, че не всичките й тайни са безвъзвратно изгубени. Тези, които са останали, се пазят от древни, високоинтелигентни същества (аналогични на Учителите от теософията и от религията на Бялото братство). Тези свръхсъздания обитават вътрешността на Земята, която всъщност е куха (!) и са оригиналните “нордически свръхчовеци”, от които произлизат арийците. Истински посветените хора биха могли да установят контакт с Учителите посредством магично-мистични ритуали, при което да бъдат надарени от тях със свръхестествена сила и енергия. Целта на посветените била посредством тази енергия да създадат раса от свръхчовеци, която да изчисти Земята от всички “по-низши” раси.

Тулистите се вдъхновявали от Тацит, който през 98 г. сл. Хр. в съчинението си “Германия” описва как войнствените и непокварени тевтонски племена, предвождани от Арминий, сразили легионите на упадъчните покварени римляни в епична битка през 9 г. сл. Хр. всред горите на Тевтобург. А когато през ІХ в. езическият саксонски принц Хайнрих се стремил да основе независима от франките германска държава, той открил и превел древни източни ръкописи, от които научил, че неговият народ е пряк потомък на Туле.

Далеч извън рамките на тайното общество била разпространена вярата в космологията на Ханс Хорбигер – “учението за вечния лед” (Welteislehre), намерило стотици хиляди поддържници в Третия Райх. Социологическо проучване, проведено през 1953 г. от Мартин Гарднър, показва че последователите на Хорбигер в Германия, САЩ и Великобритания наброяват повече от милион. Според него преди около 15 милиона години близо до Земята преминала огромна луна, чиято гравитация предизвикала появата на нашите прадеди – гигантите, живеещи всред лед и сняг. Същите гиганти, за които свидетелстват както древните исландски и норвежки саги, така и Библията (Битие 6:4), не са изчезнали, а само са заспали. В “Песента на нибелунгите” те спят под тевтонските планини, а според теософията на Елена Блаватска арийците са раса от свръхнадарени хора, които оцелели при катастрофата на Атлантида и тяхното висше познание останало незасегнато. В “Тайната доктрина” Блаватска твърди, че те спят в тайни пещери в Тибет, а посветени в тайната са тибетските лами.

Нацистките интелектуалци и водачи били привлечени от тайните тибетски учения, достигнали до Запада. Посветените членове на пангерманистките общества вярвали в езотеричната история на света, а тя е съхранена в най-непокътнат вид именно в архивите на тибетските манастири. По тяхна покана, тибетските лами пристигат още през 1929 г. в Германия и основават храмове в Берлин, Мюнхен и Нюрнберг. По всяка вероятност е имало тайни срещи между висшите нацисти и техните духовни водачи. От Тибет, още при основаването си, “Туле” възприема за свой символ свастиката, допълнена с кинжал и дъбови листа.

За да видим конкретната роля на “Туле” в политиката, нека проследим накратко историческите събития:

На 3 ноември 1918 г. в Германия избухва червена революция. След два дена в Мюнхен евреинът-комунист Курт Айзнер обявява създаването на Баварска социалистическа република (по това време Бавария все още е самостоятелна държава) и крал Лудвиг ІІІ бяга в Австрия. Четири дена по-късно, когато безредиците вече са обхванали цяла Германия, в Берлин водачът на социалистите Шайдеман обявява създаването на Германска съветска република, а кайзер Вилхелм ІІ абдикира и бяга в Холандия. Два дена след това Германия капитулира в Първата световна война. На 1 януари 1919 г. в Берлин се основава Германската комунистическа партия. На 6 януари тълпата, подстрекавана от комунистите, започва масови опустошения и терор на завръщащите се от фронта офицери. Не закъснява и противодействието на крайнодесните – след пет дена там пристигат доброволческите отряди “Балтикум”, “Оберланд” и “Стоманените каски” (Stahlhelm). Само за седмица те помитат отрядите на спартакистите в жестоки улични сражения с картечници и огнехвъргачки. Разстреляни са червените водачи – евреите Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Революцията в Германия е потушена, а в това време радикалните мерки на Айзнер в Бавария успяват да настроят срещу него както десните, така и левите сили. Така той губи изборите на 15 януари, а шест дена по-късно го убива бивш офицер от гвардията на Лудвиг ІІІ. Това предизвиква острата реакция на комунистите, които на 7 април обявяват Баварска съветска република по подобие на обявената от Бела Кун в Унгария на 20 март. В Мюнхен настъпва хаос. Тогава “Туле” се превръща в таен център на съпротивата и финансира антикомунистически курсове и семинари в Мюнхенския университет. На тях е бил изпратен за обучение и завърналият се от фронта Хитлер, все още неизвестен. “Туле” инфилтрира тайни агенти в комунистическите въоръжени формации и трупа оръжие и амуниции за контрареволюция. Клубът организира и екипира гореспоменатите доброволчески отряди “Оберланд”, създава и контролира Германската социалистическа партия (на Бавария). Избягалото в Бамберг законно баварско правителство моли за помощ Берлин, където бързо биват мобилизирани 30 000 души начело с генерал фон Òвен. Когато разбират за това, комунистите в Мюнхен започват масови обиски, арести и екзекуции, седем от които – на благородници от “Туле” (30 април). Именно общественото възмущение от тези екзекуции настройва баварците в подкрепа на нацизма. Въпреки взетите от комунистите мерки, както в Берлин, така и тук късметът им не проработва, за разлика от Русия. Пет дена – от 28 април до 2 май – са нужни на фон Òвен и “Оберланд” за да ги разгромят с картечници, огнехвъргачки, миномети и артилерия. Всички опознати като комунисти са разстреляни, включително водачите им – морякът Егелхофер и евреите-руски емисари Левин-Нисен, Акселрод и Левиен. Настъпило е времето на Ваймарската република (1919-1933 г.), а подписаният на 28 юни Версайски диктат предизвиква политическия възход на нацизма.

За да популяризира идеите си всред пролетариата и да противодейства на марксизма, още през ноември 1918 г. “Туле” формира Политически работнически кръг, начело с Карл Харер. Той знае, че работниците не биха възприели идеи, предложени им от привилегированите класи и затова използва механика Антон Дрекслер. На 5 януари 1919 г. Дрекслер става лидер на произлязлата от средите на този кръг Германска работническа партия (DAP). През септември с.г. младият Хитлер отива на сбирка на нейните членове и импровизирано произнася силно емоционална реч. Тя впечатлява тулистите и Дрекслер го кани в управителния комитет като отговорник за пропагандата. Хитлер попада на точното място, а “Туле” имат нужда точно от човек като него. Доброволец от войната, патриот, антисемит и силен оратор, той е идеалният кандидат за политически водач. Следващата година Хитлер застава начело на партията, която преименува на Национал-социалистическа германска работническа партия – НСГРП (NSDAP). Въпреки че така и не става член на “Туле”, а е само слушател на техните сбирки, там той попада под влиянието на Рудолф Хес и особено на Дитрих Екарт – автор на прочулата се по-късно фраза “Германия, събуди се!” (Deutschland Erwache!). Последният става негов окултен наставник, на когото по-късно Хитлер дори посвещава “Моята борба”.

Неуспешният мюнхенски преврат на Хитлер от 1923 г. предизвиква разцепление в “Туле”. Основният повод е членството в тайната организация на хора от забранената тогава НСГРП и опасността от евентуално привличане на вниманието на властите върху дейността и. След 1926 г. активността на “Туле” намалява. Разбира се, съживява я нацисткия триумф от януари 1933 г. – сбирките в “Четирите сезона” стават по-мащабни отпреди, но са разтърсвани от раздори. Твърдолинейните членове не могат да приемат “деградирането” на езотеричното общество до социален клуб и този път “Туле” окончателно се разпада. Конспиративната природа на клуба силно се различава от масовия националсоциализъм на Фюрера. Редки са случаите на присъединяване на ветераните-тулисти към НСГРП. Политическите им възгледи клонят повече към платформата на Германската социалистическа партия, която обаче е абсорбирана и радикализирана от Хитлер. Аристократичната атмосфера на “Четирите сезона” и дискусиите за германската идентичност отстъпват место на мащабните нощни факелни процесии.

Третият Райх забранява дейността на всички ненацистки тайни общества – масони, ротарианци и други подобни. Нещо повече – ограничава влиянието дори на бившите и настоящи членове на пангерманистките затворени общества (считани за масоноподобни). Въпреки че са оставени в редиците на НСГРП, завинаги им е отнета възможността да заемат ръководни постове. Окултната традиция в Третия Райх се поддържа основно от СС (Schutzstaffeln), чийто водач Хайнрих Химлер също е бил член на “Туле”. През 1935 г. в рамките на СС се създава отдел за окултни изследвания – “Наследството на прадедите” (Ahnenerbe). Задачата на отдела е да осигури научни, антропологични и археологични доказателства в подкрепа на теориите на “Туле”. Организирани са многобройни експедиции по света – за изучаване на индианската медицина в Южна Америка, за откриване на изгубената Атлантида и др. – точно като в трилогията на Спилбърг за Индиана Джоунс. Най-много обаче са експедициите до Тибет, които продължили в търсене на митичните градове Агарта и Шамбала практически без прекъсване чак до 1943 г.

Автор: Иво Георгиев

Градът на светлината

Представете си образцово общество, в което хората живеят в хармония с природата и един с друг, липсва престъпност, няма дори една проява на вандализъм и хората живеят без страх, полагат се грижи за млади и стари, а развиването на духовната красота на всеки човек е от първостепенна важност. Такова общество, за което човечеството от векове мечтае, вече съществува наистина.

Закътана измежду предпланините на Алпите в Северна Италия, се намира федерация Даманхур (Град на светлината) – общност от над 500 души членове, децата им и около 350 техни съмишленици – това са хората, реално изживяващи тази мечта. Те образуват уникална духовно-религиозна общност, възприела вярвания от езичеството на келтите, древните египтяни и древните гърци, от келтското християнство, от гностицизма, ню-ейдж и теософията. Светоусещането им е формирано както от древното познание и езотерични традиции, така и от идеите на Карл-Густав Юнг, Рудолф Щайнер и Алберт Айнщайн, а също и от научните експерименти по енергиен пренос на учени като Вилхелм Райх и Никола Тесла. Членовете на общността вярват в обширен пантеон от свръхестествени създания, състоящ се от: единствен и непознаваем Бог; прастари божествени създания като посредници, 9 от които са се самозародили, а останалите – създадени от човечеството; ангели, демони и природни духове. Според религията на Даманхур първият човек бил предисторическо паднало божество, което приело човешко тяло, затова една от целите на общността е, с помощта на магии и алхимични практики, да помогне на хората да се завърнат към първоначалното си състояние отпреди падението. Първоначално били създадени три „основни свята“ – по един за хората, растенията и природните духове. даманхурците са развили техники, помагащи на хората да контактуват с „колективния разум“ на човечеството и на животните. Подобно на много други религии, тук Земята също се приема като живо същество, чиято повърхност се пресича от серии Синхронни линии. Тези „енергетични потоци“ обикалят около Земята и я свързват с Вселената. Местонахождението на Даманхур в долината Valchiusella не е избрано случайно – то е в точка на преплитане на 3 такива линии. Според даманхурците единствената друга такава точка на пресичане се намира в Тибет. Те вярват, че в близкото бъдеще може да ни сполети голямо екологично бедствие и една от главните им цели е да обединят човечеството и да предотвратят катастрофата.

Къща на художник в Даманхур

Къща на художник в Даманхур

Приела името на египетски град, посветен в древността на бог Хорус (мъжко божество с лице на ястреб), федерацията от отделни общности притежава собствена политическа инфраструктура, флаг, конституция, както и малък Сенат от уважавани членове. В допълнение на това, Даманхур ползва собствен календар, има собствени училища, издателство, ежедневен вестник и е въвел собствена валута – „кредит“, вързан към еврото. Кредитът е в обръщение измежду много местни фирми, от които над 40 са собственост на даманхурци. Понастоящем федерацията е формирана от 5 общини и обхваща няколко града, в които нейните членове живеят измежду местните хора. В 4 от тези градове те присъстват на заседания

Кредит - валутата в Даманхур

Кредит - валутата в Даманхур

на градския съвет и участват активно в политиката, като член на общността в гр. Vidracco е дори самият кмет. даманхурците от най-различни възрасти живеят колективно между 8 и 20 човека в големи къщи с общи всекидневни и кухни, като идеята е, че ученето се подобрява, когато се съберат повече поколения заедно. Най-възрастният член е на 85 години. Първоначално италианците считали членовете на общността за особняци, но понастоящем авторитетът на Даманхур е утвърден. Федерацията е съживила и екологически, и стопански долината, която допреди 30-тина години е била почти изоставена поради слаба икономика. Освен непрекъснато растящия поток от туристи, стремящи се да се докоснат до магията на Даманхур, производството е в разцвет, като същевременно природната среда е възстановена. Стопанските начинания на даманхурците създават доста работни места и за местното население. Федерацията развива собствено екологично земеделие и животновъдство. Всред членовете има геолози, архитекти, учени и учители, както и фермери, декоратори, градинари, шивачи и др. Около половината от тях работят с италианците. Останалите са ангажирани в даманхурски предприятия, например фурна, мандра, пицария, строителна фирма, печатница, а също и текстилна компания, станала прочута с луксозните си платове, тъкани на стогодишни станове. Всички са насърчавани да изявяват талантите си, като сами решават какво да работят и какъв да бъде приносът им към икономиката на Даманхур. Общността се стреми да възпитава хубавото у човека, за да може той да развие специфичните си дарби и така да реализира мисията, заради която се намира на Земята. Даманхурците притежават също така 140 хектара гори, 60 хектара ферми, лаборатории и арт-студия, Развиват разнообразни стопански начинания, като уеб-дизайн, производство на здравословна храна, порцелан, бижута, картини и др. Безработица не съществува. Независимо от професиите си, членовете участват наравно във всички общи дейности, необходими за съществуването и преуспяването на Даманхур. На доброволни начала всеки гражданин ежемесечно полага общественополезен труд за поддържането на градините, театъра, горите и др., като разпределя работното си време на 3 равни части – работа в полза на общността, за създаване на собствени доходи, за обучение на други хора и самообучение. Членовете плащат данъци едновременно на федерацията и на италианската държава.

Сензацията обаче е другаде…

Кабина за пътуване във времето

Кабина за пътуване във времето

Дълбоко под един тих склон на планината Vidracco даманхурците са създали (и продължават да създават!) това, което понастоящем е определяно като едно от чудесата на света – „Храмът на човечеството“. Храм с такова неземно великолепие, че всеки, който го съзре с очите си, се изпълва с благоговение пред неговата величественост. Изумлението на човек се засилва допълнително от факта, че пететажният (засега) храм е напълно скрит под земята, без нищо на повърхността да издава съществуването му, освен една обикновена дървена врата. В продължение на 16 години е бил строен в пълна тайна, от не повече от 30 работника едновременно. Те прониквали в планината през малка къща, разположена на склона. Тоновете изкопан на ръка скален материал били дискретно изнасяни в над два милиона (!) кофи и разпръсвани в околната местност, точно както правеше героят на Тим Робинс във филма-шедьовър „Изкуплението Шоушенк“. Строен в място на съединяване на земната кора, храмът е по-обширен от футболно игрище и притежава най-големия витражен купол на света, съставен от 26 000 цветни стъкла на площ от 100 кв.м. По дългите му стотици метри коридори има хиляди статуи, колони в древногръцки стил, стълбища от полиран мрамор, витражни прозорци и картини. Многобройните куполи и прозорци са осветени отдолу, за да се наподоби естествено осветление и така да изпъкне красотата на стъклописите. Храмът съдържа поредица от свещени зали – Зала на земята (посветена на мъжкото начало и в памет на миналите прераждания), Зала на водата (посветена на женското начало, с формата на чаша), Зала на огледалата (посветена на небето, въздуха и светлината), Зала на сферите и Зала на металите.

Зала на Земята

Зала на Земята

Зала на Земята

Зала на Земята

Зала на Металите

Зала на Металите

Зала на Огледалата

Зала на Огледалата

Зала на Сферите

Зала на Сферите

Зала на Водата

Зала на Водата

Облицовани с мозайки и листа от 24 каратово злато, залите също така са изографисани с фрески, свещени текстове и египетски йероглифи. Навсякъде има невидими преходи, подвижни стени и тайни стаи – като на кино. Но това съвсем не е всичко – досега са построени едва 10 % от целия храм! Според даманхурците той е „триизмерна книга, която може да бъде прочетена от този, който разполага с подходящите знания, точно както при пирамидите и готическите катедрали“…

Оберто Айрауди

Оберто Айрауди

Основател на Даманхур е Оберто Айрауди. Бидейки свидетел на нарастващото унищожаване на ресурсите на планетата и на западането на човешкото общество, Оберто имал идея да създаде цивилизация, основана на ново разбиране – душата на всеки човек да бъде отгледана така, че човечеството да се развие по един по-добър път. Оберто се стремял да създаде както вътрешна, така и външна среда, където „не би имало разделение между това, което мислиш, връзката ти с Абсолюта и това, което вършиш в ежедневието си“. Той счита, че не е достатъчно хората да бъдат духовни само в края на седмицата. „Ако действително искаш да живееш високодуховен живот, денят ти трябва да се превърне в 24-часова медитация.“ Всъщност Оберто говори от личен опит. Роден през 1950г. в Баланджеро, Италия, той от млада възраст проявявал паранормални способности. Посредством медитация и други нетрадиционни форми на обучение, се е самообучавал в хипноза, пътуване на душата извън тялото, материализиране на обекти и левитация. С цел да обучава последователи и да провежда задълбочени изследвания, през 1975г. младият философ, лечител, писател и художник основал „Хорус център“ в Торино с цел да представи пред публиката резултатите от изследванията си. Членове на този център 2 г. по-късно станали и основатели на Даманхур, издигайки Оберто за духовен водач. Въпреки че още в началото на 20-те си години (!) е имал идея за храма, тогава той не е разполагал нито с пари, нито с необходимите умения да го строи. Но е мислел, че щом е било възможно средновековните катедрали да бъдат построени без удобствата на съвременния прогрес, тогава той също би могъл да се справи. За да финансира начинанието, Оберто отначало продавал енциклопедии, но по-късно решил, че ще има по-големи печалби като застрахователен агент. Откривайки офис в Торино, той наемал инвалиди, които не можели да намерят работа никъде другаде. На 23-годишна възраст Оберто бил най-младият застраховател в Италия. Начинанието му имало поразителен ръст от 1500% за първите 3 години, а после – стабилно нарастване с близо 300% за всяка следваща година. След време той се оттеглил от застраховането, но продължавал лично да финансира строежа на храма, като създал центрове за нетрадиционна медицина на различни места в Италия. Оберто считал че не съществуват закони относно строежи под планините и решил да действа без да иска нечие позволение. Той и съмишлениците му купували имоти в италианските Алпи, на 40км северно от Торино. 15-те пионери започнали копаенето на храма, като използвали за справка книги по архитектура и документи от геоложки проучвания. Въпреки че храмът бил строен тайно, през годините местните власти подозирали, че на планинския склон се случва нещо необичайно, но никой не можел да го докаже. През 1992 г. строго пазената тайна била издадена от бивш член на Даманхур, който завел дело с финансови претенции срещу общността. След проведено разследване, градският съд на Vidracco наредил унищожаването на храма, понеже бил строен без строително разрешение и в нарушение на териториалната регулация. За щастие, общественото мнение и подкрепата от културни и научни институции осуетили изпълнението на присъдата. С цел запазването на храма, италианските власти го обявили за „колективно произведение на изкуството“. Понастоящем общността вече е подновила строежа, като се очаква да го продължава и десетилетия занапред.

Селфика

Селфика

Сега, когато подземният храм вече е отворен за хората, ролята на Оберто в общността не е толкова активна, за да има възможност да се занимава с проучвания. Например под негово ръководство даманхурците са възродили древната форма на лечение „селфика“, използвайки алхимично енергетизирани метални структури за възстановяване на увредения човешки организъм и обръщане на процеса на стареене. Структурите са с разнообразни сложни форми на основата на спиралата, изработени са предимно от бронз и мед, а понякога от сребро или злато – в зависимост от предназначението им. Прилага се и Прана-терапия, преразпределяща енергията в Синхронните линии на човешкото тяло, които даманхурските лечители са открили и картографирали. Според тях, тези линии функционират подобно на надите в Аюрведа и на меридианната линия в китайската медицина, но са различни от тях. Тези изследвания привлекли вниманието и на университета в Торино, а местни болници препращат пациенти към даманхурските лечебни центрове, като резултатите от нетрадиционното им лечение са обнадеждаващи. Друга сфера на изследвания в Даманхур е „музиката на растенията“. Когато на растението се монтират сензори, учените не го подлагат на вредни фактори, наблюдавайки как точно умира, а вместо това с помощта на MIDI-синтезатор се задават звуци към всяка от различните реакции на растението и то на практика създава музика! По този начин даманхурците откриват, че всяко растение има собствена песен и улавяйки електрическите потенциали, породени от растенията, човек би могъл да се научи да общува с тях. Успоредно с тези направления, парите на общността се влагат и в разработването на алтернативни източници на енергия, квантова физика и експерименти за пътуване във времето.

Като една от причините за успеха на общността се сочи и готовността за промени. Ако дадена система работи – се запазва, а ако не – се отхвърля. Например, първоначално е прилагана раннохристиянската идея членовете да споделят поравно имуществото си. Когато обаче общата кола се развалила, никой не искал да поеме отговорността и да я поправи. Така бързо станало ясно, че идеята не е ефективна и била отхвърлена. Въпросът за тютюнопушенето и употребата на наркотици изобщо не бил подлаган на обсъждане – те били абсолютно забранени още от самото начало.

Общността Даманхур

Общността Даманхур

Федерацията има центрове из Италия и останалата част от Европа, като поддържа връзка с духовни общества по целия свят. Даманхурците разпространяват възгледите си чрез издателството си (Edizioni Horus), но не развиват активна дейност за привличане на нови привърженици. Въпреки това има дълъг списък от желаещи да придобият гражданство. Сегашните членове са предимно италианци, но броят на чужденците нараства. Не се планира превръщане на Даманхур в географски разпръснато движение, а се очаква контролираното му разрастване в рамките на област Торино. Общността прилага различни форми на брак, включително едногодишни брачни договори с възможност за подновяване, както и различни други варианти за желаещите да бъдат заедно до края на живота си. Ако двойката иска да има дете, може да се уреди общността да го издържа до 14-годишна възраст, но при условие че уговорката е направена преди зачатието на детето. Децата не са считани за членове, а се приемат като гости на общността до навършването на 18г., когато ги приканват да направят избор дали да станат членове или не. Тези, които изберат членството, сменят имената си като приемат по едно име на животно и едно – на растение. Това се прави, за да се изрази взаимовръзката между всички живи същества.

Понастоящем хора от цял свят посещават Даманхур. Могат да се правят резервации за три- или седемдневни посещения. През цялата година има фестивали, чествания и семинари. За тези, които проявяват сериозен интерес към изучаването на Даманхур като социален модел или искат да провеждат изследвания, може да се постигнат индивидуални споразумения за по-дълъг престой. Федерацията има и собствен сайт в Интернет – www.damanhur.org.

Автор: Иво Георгиев

Първи стъпки в Астрономията

Тъй като поне единият от авторите (сиреч аз) е върл привърженик на астрономията, ето я и новата категория с такава тематика :) Нека започнем с това, което впечатлява начинащите – красотата на нощното небе:

http://www.wikisky.org/

Един много приятен сайт за някои от най-красивите обекти, които биват заснемани от днешните астрономи. Както може би се досещате, тези обекти не са видими с просто око, а дори и с телескоп би било изключително трудно да се видят по такъв начин. Затова някой мъдър човек е измислил астро-фотографията, която ни позволява да получим красиви снимки само след 20-тина минути експозиция :)

Ако случайно сте ентусиазирани и имате огромното желание да наблюдавате нощното небе в тази или която и да било друга нощ – винаги можете да се консултирате предварително и със следният сайт:

http://www.neave.com/planetarium/

Сайтът показва в реално време какво можете да видите на небосклона във всеки един момент.

И за да не си останем само с гледането, ето и един полезен български сайт за начинаещи астрономи:

http://astronomy.hit.bg/

Като за първа статия на един особено мързелив автор – смятам е достатъчно :)

Зверските спагети

снимка: jetalone

снимка: jetalone

Наскоро си съчиних the ultimate спагети и искам да споделя.

Продукти:

2 средно големи глави лук

3-4 зелени чушки

1пакет кайма

3-4 домата

Нарязваш лука и чушките както ти дойде (според повечето хора трябвало да е ситно, ама на мен не ми се занимаваше), слагаш ги в тенджера или прилично дълбок тиган с малко олио и сол и ги пържиш докато поомекнат, ако може да не е на най-силния огън, за да не покафенее лука. След това добавяш каймата, размита с малко вода, за да не се слепва, и като замирише на готвено месо, изсипваш отгоре нарязаните на ситни кубчета домати, по желание с две-три накълцани скилидки чесън и повечко черен пипер. Оставяш го да къкри докато замирише на готвени домати и/или се изпари повечето вода и е готово. Най-добре е после и спагетите да се сварят с повечко сол във водата, защото сосът става на парченца и не успява да огрее навсякъде.

До момента съм успяла да кача около два килограма с тоя сос.

П.П. 100% някой друг е успял да го измисли преди мен.