Archive for юни 25th, 2014

10 причини никога да не започваш работа

Стив Павлина, 21. 07. 2006г.

 

Наскоро на шега попитах Ерин: „Сега, когато децата ни са на лятно училище, не мислиш ли, че е редно да си намериш работа? Тежко ми е да те гледам как се мъчиш толкова време безработна.”

Тя се усмихна и каза: „Прав си, отдавна съм без работа. Странното е, че ми харесва!”

Никой от двама ни не е ходил на работа от 90-те години насам (единствената служба, която съм имал някога, беше през 1992г.), така че от доста време работим за себе си. Вкъщи най-редовно се шегуваме с изказвания от сорта на: „Може би е време да си намериш работа, лентяй с лентяй!”

Забавно е, че когато хората достигнат определена възраст, например когато се дипломират от университета, решават, че е време да идат да си намерят работа. Но както много други неща, присъщи на масите, това, че всички други го правят, не означава, че е особено умно. Всъщност ако си поне средно интелигентен, ходенето на работа е един от най-лошите начини да се издържаш. Има много по-добри варианти да изкарваш прехраната си от това да се продадеш в нечия служба.

Ето няколко причини да направиш всичко по силите си, за да избегнеш момента с намирането на работа:

1. Ходенето на работа е доход за глупаци.

Да си намериш работа и да продаваш времето си за пари може да ти се струва добра идея. В нея има само един проблем. Тъпа е! Това е най-тъпият възможен начин да изкарваш пари! Наистина си е доход за глупаци.

Защо е толкова тъпо да ходиш на работа? Защото ти плащат само когато работиш. Не виждаш ли къде е проблемът или до такава степен са ти промили мозъка, че наистина си мислиш, че е разумно и интелигентно да си докарваш доходи само когато работиш? Не ти ли е хрумвало, че може би е по-добре да ти плащат дори когато не работиш? Кой те е научил, че можеш да печелиш пари само докато работиш? Някой друг служител с промит мозък?

Не мислиш ли, че животът ти щеше да е много по-лесен, ако ти плащаха, докато се храниш, спиш и си играеш с децата си? Защо да не ти плащат денонощно и целогодишно? Да ти плащат независимо дали работиш или не? Цветята ти не растат ли дори докато не се грижиш за тях? Защо да не го прави и банковата ти сметка?

На кого му пука по колко часа на ден работиш? От цялата ни планета, само една шепа хора ги интересува колко време прекарваш в офиса. Повечето от нас дори няма да обърнат внимание дали работиш по 60 часа седмично или само по 6. Но ако можеш да ни дадеш нещо ценно, много от нас с радост ще извадят портфейлите си и ще ти платят за него. Не ни пука за времето ти – интересува ни само доколкото плащаме за това, което получаваме. Наистина ли те е грижа колко време ми е отнело да напиша тази статия? Би ли ми платил два пъти повече, ако ми беше отнело 6 часа вместо само 3?

Умните хора често започват с традиционния доход за глупаци. Така че недей да страдаш, ако едва сега разбираш, че си прецакан. Умните хора рано или късно осъзнават, че да разменят времето си за пари наистина е крайно глупаво и че трябва да има и по-добър начин. А такъв, разбира се, има. Тайната е да престанеш да обвързваш стойността с времето си.

Умните хора изграждат системи, които генерират доходи денонощно, особено пасивни такива. Това може да означава да основеш собствен бизнес, да създадеш уебсайт, да станеш инвеститор или да печелиш от авторско право за творческата си работа. Системата постоянно доставя продукта ти на хората и ти генерира доходи от него, и веднъж задвижена, работи непрекъснато без значение дали се грижиш за нея. От този момент насетне можеш да инвестираш по-голямата част от времето си в увеличаване на приходите (като усъвършенстваш системата си или създаваш нови такива) вместо в простото им поддържане.

Този уебсайт е пример за такава система. В момента, в който пиша тази статия, той ми носи около 9000 долара месечно (бележка, добавена по-късно: 40 000 долара месечно към 31. 10. 2006г.) и не е единственият ми източник на доходи. Пиша статиите само по веднъж (фиксирана инвестиция на време), а хората могат да извличат полза от тях година след година. Уебсайтът им предоставя продукта, а други системи (повечето от които не съм изградил сам и дори не разбирам как работят) събират пари и ги доставят право в банковата ми сметка. Не е напълно пасивно, но обичам да пиша и бих го правил безплатно така или иначе. Но, естествено, ми е струвало много пари да започна този бизнес, нали така? Наистина, в днешно време 9 долара са си сериозна сума (толкова ми струваше регистрирането на домейна). Оттам насетне всичко е чиста печалба.

Да, проектирането и създаването на собствени системи за генериране на доход наистина иска предварително вложение на време и усилие. Но не е нужно да преоткриваш топлата вода – спокойно можеш да използваш вече съществуващи системи като мрежи за реклама и афилиейт програми. Веднъж като се отлепиш от земята, вече няма да се налага да работиш толкова много, за да се издържаш. Не би ли било хубаво да вечеряш със съпруга/съпругата си в ресторант и да знаеш, че печелиш пари докато се храниш? Ако искаш да продължаваш да работиш денонощно, защото така ти харесва, прави го. Ако искаш да седиш и да не вършиш нищо, чувствай се поканен. Докато системата ти продължава да обогатява живота на хората, ще продължаваш да получаваш пари независимо дали работиш.

Кварталната ти книжарница е пълна с книги за работещи системи, които други вече са създали, тествали и усъвършенствали. Никой не се ражда научен как да започне бизнес или да генерира инвестиционен доход, но лесно можеш да усвоиш тези знания. Колко време ще ти отнеме да му хванеш цаката е без значение, защото това време така или иначе ще си изтече. Така поне може в някакъв бъдещ момент да се окажеш собственик на системи, генериращи приходи, вместо да си доживотен роб на заплата. Не е въпрос на всичко или нищо. Ако системата ти генерира само по няколкостотин долара на месец, това пак си е сериозна крачка във вярната посока.

2. Ограничен опит.

Може би си мислиш, че е важно да започнеш работа, за да натрупаш опит. Но това е като да кажеш, че трябва да играеш голф, за да натрупаш опит в играта на голф. Самият живот ти носи опит, независимо дали имаш работа или не. Работата ти носи опит единствено в сферата, в която работиш, но „опит” се трупа независимо какво правиш, така че пак не си на печалба. Ако няколко години само седиш и не правиш нищо, спокойно ще можеш да се наречеш опитен медитатор, философ или политик.

Проблемът с трупането на опит от работа е, че обикновено чисто и просто повтаряш едно и също преживяване отново и отново. В началото научаваш много и след това изпадаш в застой. Това те принуждава да пропускаш други изживявания, които биха ти били от много по-голяма полза. И ако ограниченият ти набор от умения в един момент се окаже ненужен, тогава опитът ти няма да струва и пукната пара. Всъщност, запитай се колко ще струва след 20-30 години опитът, който трупаш сега. Ще съществува ли изобщо професията ти?

Замисли се върху следното. Какъв опит предпочиташ да натрупаш? Умението да вършиш една определена работа много добре – работа, която можеш да осребриш само като продаваш времето си за пари – или знанието как да се радваш на финансово изобилие до края на живота си без никога повече да ти се налага да работиш за други хора? Не знам за теб, но аз бих избрал второто. Сякаш е много по-полезно в реалния свят, а?

3. Опитомяване за цял живот.

Да започнеш работа е като да се запишеш в програма за опитомяване на хора. Учиш се как да бъдеш добър домашен любимец.

Огледай се. Наистина се вгледай в нещата, които те заобиклаят. Какво виждаш? Това среда на живот на свободно човешко същество ли е? Или живееш в клетка за безсъзнателни животни? Влюбен ли си в бежовия цвят?

Как върви обучението ти в послушание? Господарят награждава ли те за добро поведение? Наказван ли си, ако не се подчиниш на заповедите му?

Останала ли е в теб дори искрица свободна воля? Или дресировката те е превърнала в домашен любимец за цял живот?

Хората не са създадени да живеят в клетка. Горкичкото…

4. Твърде много гърла за хранене.

Доходът на служителя е този, който се облага с най-тежки данъци. В САЩ можеш спокойно да очакваш, че около половината ти заплата ще отиде за данъци. Системата на облагане с данъци е направена така, че да скрива точно колко пари даваш, защото част от тези данъци се плащат от работодателя ти, а друга част ти се удържа от заплатата. Но можеш да си сигурен, че от гледна точка на работодателя ти всички тези данъци са част от твоето заплащане, както и от всички други облаги, които получаваш, като например надбавки. Взема се предвид дори наемът на пространството, което заемаш в офиса, така че трябва да генерираш още повече продукти или услуги, за да го покриеш. Може да се чувстваш подкрепен от корпоративната си среда, но не забравяй, че ти си този, който плаща за нея.

Друг дял от доходите ти отива при собственици и инвеститори. Това са много гърла за хранене.

Не е трудно да разберем защо служителите плащат най-много данъци в съотношение с доходите си. В края на краищата, кой може да упражни по-голям контрол върху данъчната система? Собствениците на бизнеси и инвеститорите, или служителите?

Твоето заплащане е едва незначителен дял от стойността, която генерираш. Истинската ти заплата може да е над три пъти по-голяма от това, което получаваш, но никога няма да видиш повечето от тези пари. Те отиват право в джобовете на други хора.

Колко си щедър!

5. Твърде рисковано е.

Много служители вярват, че да започнеш работа е най-безопасният и най-сигурен начин да се издържат.

Тъпаци.

Социалната дресировка е голямо нещо. Толкова е ефективна, че може дори да накара хората да вярват в нещо, което е диаметрално противоположно на истината.

Безопасно и сигурно ли ти звучи да се поставиш в положение, в което някой друг може да спре целия ти доход само с две думи („Уволнен си.”)? Наистина ли това да имаш един източник на доходи ти звучи по-сигурно от това да имаш десет?

Мисълта, че работата е най-сигурният начин да генерираш приходи, е наивна. Не можеш да имаш сигурност, ако нямаш контрол, а служителите имат най-малко контрол от всички. Ако си служител, истинската ти длъжностна характеристика трябва да гласи „професионален комарджия”.

6. Имаш зъл кравешки господар.

Когато се натъкнеш на идиот в света на независимия бизнес, можеш да се обърнеш и да се отдалечиш. Когато се натъкнеш на идиот в корпоративния свят, трябва да се обърнеш и да кажеш: „Извинявай, шефе.”

Знаеш ли, че думата „boss” идва от холандското „baas”, което в миналото е означавало „господар”? Друго значение на „boss” е „крава”. А в много видео игри босът е лошият батко, когото трябва да убиеш в края на нивото.

Така че ако твоят шеф наистина е злият ти кравешки господар, то какъв излиза, че си ти? Поредният глупак от стадото.

Кой те притежава?

7. Налага се да просиш за пари.

Когато искаш да увеличиш приходите си, налага ли се да заставаш на задни лапи и да просиш пари от господаря си? Хубаво ли ти е от време на време да ти подхвърлят по някоя и друга кучешка бисквитка?

Или си свободен да решаваш каква да ти е заплатата, без да ти е нужно ничие позволение, освен твоето собствено?

Ако имаш бизнес и някой клиент ти каже „не”, отговаряш просто „следващият”.

8. Ограничен социален живот.

Много хора третират работата си като основен източник на социални контакти. Общуват с едни и същи хора, които работят в същата сфера като тях. Такива кръвосмесителни връзки са социално гробище. Един особено вълнуващ ден включва задълбочени разговори за преминаването на компанията от Sparkletts към Arrowhead, забавянето на последната операционна система на Microsoft и неочакваната доставка на химикалки Bic. Замисли се какво би било да излезеш навън и да общуваш с непознати. Страшничко е, а? По-добре да си стоиш вътре на сигурно.

Ако някой от другарите ти по робство бъде продаден на нов господар, губиш ли приятел? Ако работиш в сфера, доминирана от мъже, това означава ли, че никога не ти се удава случай да разговаряш с жени с ранг, по-висок от рецепционистка? Защо да не решиш сам с кого да общуваш, вместо да оставяш господаря си да реши вместо теб? Ако щеш вярвай, на тази планета има и места, където се събират свободни хора. Само се пази от тези безработни люде – много са шантави!

9. Губиш свободата си.

Нужни са много усилия за дресирането на човешко същество и превръщането му в служител. Първата ти задача е да прекършиш свободната му воля. Добър начин да го направиш е като му дадеш дебел наръчник за фирмената политика, пълен догоре с безумни правила и стандарти. Така новият служител става по-послушен от страх, че във всеки момент може да бъде наказан за нещо, което дори не може да проумее. Така служителят в повечето случаи ще реши, че е най-безопасно просто да се подчинява безпрекословно на заповедите на господаря. За по-сигурно добави в сместа и малко фирмени интриги и вече имаш нов-новеничък роб.

Като част от дресировката, служителите трябва да бъдат научени как да се обличат, как да говорят, как да се движат и т.н. Все пак нали не искаме да мислят самостоятелно? Тогава всичко би отишло по дяволите.

Опазил те Бог да сложиш цвете на бюрото си, ако това противоречи на фирмената политика. Олеле, какво ще правим? Синди има цвете на бюрото си! Извикай охраната! Изпрати Синди за повторен курс на обучение по стерилност!

Разбира се, свободните човешки същества смятат, че подобни правила са чиста глупост. Единствената политика, която им е нужна на тях, е: „Бъди умен. Бъди добър. Прави това, което обичаш. Забавлявай се.”

10. Превръщаш се в страхливец.

Забелязал ли си, че хората, които ходят на работа, имат почти безграничната способност да мрънкат за проблемите в работата си? Но всъщност те не търсят решения – искат просто да се разтоварят и да си измислят извинения как за всичко е виновен някой друг. Сякаш започването на работа източва цялата свободна воля на хората и ги превръща в безгръбначни страхливци. Ако не можеш от време на време да наричаш шефа си кретен, без да се страхуваш от уволнение, значи не си свободен. Превърнал си се в собственост на господаря си.

Когато по цял ден в работата си заобиколен от страхливци, не се ли притесняваш, че може да станеш като тях? Ще станеш, много ясно. Въпрос на време е да пожертваш най-благородните страни на човешката си природа пред олтара на страха: първо смелостта… след това честността… после достойнството и независимостта… и накрая свободната си воля. Продал си човечността си за не повече от илюзия. И сега най-големият ти страх е да не откриеш истината за това, в което си се превърнал.

Не ме интересува колко си мачкан. Никога не е твърде късно да си възвърнеш куража. Никога!

Още ли искаш да ходиш на работа?

Ако в момента си добре обучен и послушен служител, горният текст най-вероятно ще предизвика защитна реакция у теб. Всичко това е част от дресировката ти. Но се замисли, че ако в горното нямаше и зрънце истина, то нямаше да предизвика никаква емоционална реакция. Само ти напомням неща, които вече знаеш. Можеш да отричаш колкото си искаш, че си в клетка, но тя пак си е там. Може би всичко се е случило така постепенно, че досега дори не си го забелязал… като омар, който се наслаждава на хубава топла вана.

Ако нещо от написаното тук те вбесява, това е стъпква във вярната посока. Гневът е по-висше състояние на съзнанието от апатията, така че е много по-добре, отколкото през цялото време да си като в транс. Всяка емоция – дори объркването – е по-добра от апатията. Ако обърнеш внимание на чувствата си, вместо да ги постискаш, скоро ще се озовеш на прага на куража. И когато това се случи, ще имаш волята да направиш нещо по въпроса и да заживееш като силното човешко същество, което си роден да бъдеш, вместо като домашното животно, като което си дресиран.

Щастлив безработен

Каква е алтернативата на това да си намериш работа? Алтернативата е да си останеш щастливо безработен цял живот и да си докарваш доходи по друг начин. Осъзнай, че печелиш пари, като даваш нещо ценно – а не време – така че намери начин да дадеш най-ценното от себе си на другите и искай справедлива цена за него. Един от най-простите и най-достъпни начини да го направиш е да започнеш свой бизнес. Каквато и работа да би вършил за някой друг, намери начин да даваш нещо също толкова ценно директно на хората, които биха спечелили най-много от него. Иска се малко повече време да започнеш, но свободата ти определено си заслужава първоначалната инвестиция на време и енергия. Тогава ще можеш сам да си купуваш кучешките бисквитки.

И, разбира се, можеш да споделяш с други хора всичко, научено по пътя, за да бъдеш още по-полезен. Така дори грешките ти ще могат да бъдат осребрени.

Ето няколко безплатни статии, които ще ти помогнат да започнеш:

Смелостта да живееш осъзнато (статия за това как да преминеш към по-смислена работа)

10 глупави грешки, допускани от хората, които отскоро работят за себе си

Как да изградиш уебсайт (или блог) със сериозен трафик

Как да изкарваш пари от блога си

Един от най-големите страхове, срещу които ще се изправиш, е че може да нямаш нищо истински ценно, което да предложиш на другите. Може би да бъдеш служител и да ти се плаща на час е най-доброто, на което можеш да се надяваш. Може би просто не струваш толкова много. Този тип мисли са просто част от дресировката ти. Те са пълни глупости. Като започнеш да се освобождаваш от промиването на мозъка, бързо ще осъзнаеш, че си способен да дадеш наистина много на другите и че хората с радост ще ти плащат за него. Само едно нещо ти пречи да видиш тази истина – страхът.

Всичко, което ти е нужно, е смелостта да бъдеш себе си. Истинската ти стойност се корени в това кой си, а не в това какво правиш. Единственото, което трябва да направиш, е да изразиш истинската си същност пред света. Наслушал ли се на всякакви лъжи за това как не можеш да го направиш. Но никога няма да познаеш истинското щастие и удовлетвореност, докато не намериш в себе си куража да го направиш въпреки всичко.

Дълбоко в себе си вече знаеш, че това, което искаш, не е да работиш за някой друг. Така че не позволявай на никого да те увещава в противното. Научи се да се доверяваш на вътрешната си мъдрост, дори ако целият свят твърди, че да го правиш е грешно и глупаво. След години ще погледнеш назад и ще осъзнаеш, че е било едно от най-добрите решения в живота ти.

За финал

Макар че не бих препоръчал на всеки да започне онлайн бизнес, за много хора това е един от най-добрите начини да си докарват доходи без да ходят на работа. За мен определено проработи отвратително добре. Ако искаш да научиш повече за тази опция, виж статията Създай свой собствен успешен онлайн бизнес.